Килифарево

Килифарево е малко селище (С Указ от 1973 г. на Държавния съвет на НРБ село Килифарево е обявено за град Килифарево.) разположено в Търновската предбалканска котловина. Намира се на 12,5 км южно от Велико Търново. Бързото му стопанско и културно развитие още по време на нашето нациолално възраждане го определя като център на повече от 70 селища в едноименната котловина. Между по-големите села, влизащи в района на Килифарево са Плаково, Велчево, Големаните, Габровци, Димитровци, Първовци, Свирците, Горен и Долен Еневец, Деветаците с общ брой на населението около 5000 души.
Твърде оскъдни са сведенията за най-старата история на Килифарево. Само няколкото намерени в околностите му отломки свидетелствуват, че още през палеолита тук е имало живот. Открити са следи от материалния бит на една от най-древните цивилизации - тракийската. Не липсват следи и от римско и византийско време. И до днес личат следи от средновековната крепост "Градът", за която Йордан Попгеоргиев пише: "Срещу селото, зад р. Белица, надвесена над нея, се издига една голяма трапезовидна височина, приличаща на търновската "Трапезица" - особено когато я гледаш откъм селото." Тази височина се казва "Градът". Тя е три пъти по-обширна от Трапезица. Отгоре е почти равна, отстрани и от всякъде е стръмна, особено над реката. В южната част "Градът" има остатъци от стар зид, широк до 1м. "Градът" е бил запазен с ров. По ъглите около крепостта е имало кули с размери 11м широки и 17м дълги. Преданието разказва, че тук е била лятната резиденция на цар Иван Александър.
Килифарево е прославено просветно огнище и през Средновековието. Тук през 1348 - 1350 г. Теодосий Търновски основава известния Килифаревски манастир "Св. Богородица", превърнал се в значително книжовно средище. Тук, в книжовната школа на Теодосий Търновски, се подготвят за разпространителна и културна дейност редица монаси и духовници.
Първите писмени сведения датират от 1364 г., споменати в житието на "Св. Теодосий Търновски". От него узнаваме, че тогава селото се е управлявало от КЕФАЛИЯ (от гръцки - главатар, управител, главно място), от където селото получава името Кефаларево.
След завладяването на България от турците, завоевателите в писмените си разпоредби наричат селото Килифар. Във фермана на султан Селим II от 1663 г. селото се нарича ДЕРВЕН КАРИЕЛЯРИ КИЛИФАР. По силата на този ферман селото се запазва като чисто българско селище, наречено ДЕРВЕНДЖИЙСКА ПРИВИЛЕГИРОВАНА ОБЩИНА, със задача да охранява пътя по долината на ХАИНСКИЯ (Хаинбоазкия) проход.
По време на зачестилите въстания на българския народ против османско иго, за по-голяма сигурност при охраната на прохода, в източния край на селото са заселени около 30 турски семейства. Заедно с тях са заселени и много цигани, които започват да упражняват редица занятия.
Разцветът на Килифарево продължава и през епохата на Възраждането. Развиват се редица занаяти, между които тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството, дръндарството, бояджийството, сарачеството, кожухарството, но предимство имат мутафчийството и гайтанджийството. Десетки домакинства обработват козина. Първоначално този занаят се упражнява в домашни условия от всички членове па семейството, а после се откриват специални работилници, наречени "кирхани" - удобни и просторни помещения, в които става обработката на козината. В селото има над 40 работилници със специални долапи за обработка на пашкули. Към този отрасъл проявяват интерес италиански фирми, под чието ръководство в селото е построена фабрика за производство на бубено семе. На 25 май 1860 г. между представителя на фирмата килифареца Недя Мутафчии и търговците от В. Търново Н. Минчоолу и Евстати Селвели е подписан договор за продажбата на произведеното бубено семе. Силно развита е и търговията със селскостопански и занаятчийски произведения, продавани в специално построените за целта помещения. В определения неделен ден се излагат плодове, зеленчуци, варива, сирене, яйца, птици и др., а така също и произведения на занаятчийството: чулове, торби, брадви, медни съдове и др.
Килифаревското производство на чулове, конски торби, колани за седла и усуканата козенява прежда намират добър пазар и в турската империя. През 60-те години, на миналото столетие килифаревските занаятчии получават извънредно много поръчки за снабдяване на турската армия. Със свои произведения килифаревските майстори участвуват и в международните панаири в Лайпциг и Дебрецен (Унгария).
Наред със занаятчийските работилници постепенно се зараждат и по-съвършени фабрични предприятия. През 1864г. Ангел Попов открива в местността "Котлината" първата в България фабрика за хартия. По бреговете на р. Белица възникват и модерни за времето си мелници за производство на бяло брашно. Няколко години по-късно Ангел Попов открива фабрика за производство на макарони и фиде.
През епохата на Възраждането намират добър прием на външния пазар и различни видове ракия и вина, произведени в Килифарево.
Килифарево участва активно и в борбата за църковна независимост, в национално-революционното движение и в Освободителната война. То е роден край на плеяда борци за национално освобождение и независимост. Оттук е минал и оставил трайни следи като учител (1843 - 1844 г.) и непримиримият борец за национална просвета П. Р. Славейков.
В условията на първоначалното натрупване на капитала в Килифарево бързо се развиват търговията, банковото дело. В началото на века в селото има 22 кръчми и бакалии, 25 колониални магазина, 5 манифактурни и галантерийни магазина, 5 склада за дървен и строителен материал, много кафенета, бозаджийници и др.
Бързо нараства броят и на акционерните дружества, които до 9 септември 1944г. достигат до 44.
Като форма за борба срещу спекулантите и търговците през 1887г. местният учител Райчо Деветаков изгражда кооперативна група "Райфанзеновата каса", с която е поставено началото на кооперативното движение в селото. По-късно са изградени Взаимоспомагателно земеделско дружество, Всестранна потребителна кооперация, Земеделска спестовна взаимоспомагателна каса, Популярна банка, Банка "Съединени индустрии", Кооперативно потребително дружество, Консервна кооперативна фабрика, Лозаро-винарска кооперации и др. Тези организации действително подпомагат земеделските стопани, на които се отпускат заеми с по-ниски лихви. Много от селяните стават наемни работници във фабричните предприятия или в работилниците на заможните занаятчии.
Килифарево бързо изменя и културния си облик. Още в първите години след Освобождението са открити две училища. Център на културно-масова дейност е основаното през 1884г. народно читалище "Напредък". Разкриват се телeграфопощенска станция, медицинска и ветеринарна служба и др.