Църкви

В Килифарево има две църкви - "Св. Арахангел Михаил" и
"Св. Богородица" ("Успение пресветия Богородици"). Едната се
намира в Горната махала, която образува и нейната отделна
"енория", а другата е енорийската църква в "Долната махала".
Църквата "Св. Арахангел Михаил" е по-стара и е съществувала
още по времето на Втората българска държава. По настояване,
на будните килифаревчени, Високата порта им е разрешила да
си построят църква. Това се потвърждава от документ намерен
в София, в който се казва:
"От Дунавския вилает до Високата порта - да се построи нова
черква за 4 махали спадащи към границите на Килифарево."
(Русчук 28 ден сввел 1290 темиз 1289 г.)
За нея преданието говори, че през 1518г., когато султан
Селим I (16.12 - 1520г.) издал заповед всички каменни
християнски храмове, даже цариградските, да бъдат
преобърнати в джамии, ходжата в селото, който бил голям
приятел на местния свещеник и го уважавал искрено,
независимо от верските си убеждения, му съобщил тайно
султанската заповед. Тогава неизвестният църковен служител
се решил на смела и героична постъпка. За да спаси божия
храм от порутване и оскверняване, сърцатият поп събрал
всичките църковни ценности - напрестолно евангелие, посъдини,
кръстове, дарохранителницата, проскомидийни принадлежности,
одежди и др. някои богослужебни предмети и книги и забягнал
във Влашко, В последния момент той подпалил и самата
църковна сграда, която изгоряла до основи.
Едва през 1871 г. килифаревчени издигнали на мястото и нова
сграда, която била наречена пак на името на старата - "Св.
Арахангел Михаил". Всичко, каквото било спасено от старата
църква, селяните пренесли в другата църква - "Св.
Богородица".
След опожаряването на храма "Св. Арахангел Михаил", през
същата 1518 г., към тогавашния долен източен край на селото,
килифаревчени построили ниска малка дървена църквичка и я
нарекли "Успение Пресветия Богородици" ("Св. Богородица").
През
1835 г. тя била съборена и на нейното място местните
майстори зидари за едно лято издигнали и покрили сградата на
сегашната църква в "Долната махала", наречена "Св.
Богородица". Над вратата й е отбелязана годината на строежа
- 1835 г. На външната част на източната стена на апсидата
(олтара) над сляпа арка (средно голяма висока плоча, която е
замазана с вар и не личи добре) е изсечен и запълнен с черна
боя надпис, който гласи: "Майстор Стойчо Угорялков 1835 г.".
Той е бил главният ръководител на строежа на църквата.
Според едно предание султанският ферман гласял, че църквата
трябвало да бъде вкопана дълбоко в земята и само 2,50 м да
се извисява със скатовете на покрива над нея Майстор Стойчо
я издигнал на своя глава с още около 2 метра. След
завършването на строежа турците забелязали това и донесли на
каймакамина в Търново. Бележитият строител-патриот щял да
бъде изпратен на заточение в Анадола, заради престъпване на
султанската повеля, но енергичната намеса на килифаревските
старейшини, значителният подкуп, който те дали на
каймакамина и на някои други негови помощници, както и
намесата на влиятелни турци, приятелски настроени към
местните първенци, спасили смелия майстор от тази участ.
Най-старите икони в църквата по него време, повечето малък
формат, датират от 1836-1837г. По-големите са рисувани 3-4
години след издигането на църквата. На някои от тях са
отбелязани имената на известните големи тревненски
маистори-зографи Петър Кръстев Захариевич н Симеон Симеонов.
Самият иконостас представлява чудесна резба от орехово
дърво, която при един от ремонтите майсторите-бояджии
боядисали в тъмнокафяв цвят. Само "Царските двери"
(централните олтарни врати) са позлатени. Иконостасната
резба също е дело на майстори марангози от Тревненската
школа. В женското отделение на църквата се пазели няколко
много стари икони, една от които сигурно датира от XIV в.
Навярно от времето на построяването на църквата е и
великолепната сребърна чаша за причастие, на която са
отбелязани имената на дарителите, без да е упомената
годината на изработването. Там се съхраняваха още: голям
стар сребърен кръст с изящна украса от тънки филиграмни
нишки и релефни вложки от разноцветни камъни; великолепна
петокупулна, изработена като малка църквица, дарохранилница
(руска изработка), също така пренесен от Русия сребърен
напрестолен кръст, с разглобяема поставка с форма на обратно
поставен с устието надолу, потир и др.
Празникът на църквата и наред с този и на цялото село бил на
15 август стар стил (28 - нов. стил), когато се празнувало
"Успението на Св. Богородица", наречен още от хората "Голяма
Богородица".